Saturday, March 18, 2017

ШИЛЕР (1759 - 1805) Природата е дала красота на телосложението, душата дава красота на играта.

Както човекът не е нито изключително материя, нито изключително дух, така и красотата като завършек на неговата човечност, не може да бъде нито само материя, нито само форма. Красотата е обект и на подтика към материя, и на подтика към форма, т.е. на подтика към игра. Игра е всичко, което е нито субективно, нито обективно, но което не принуждава нито вътрешно, нито външно. При съзерцанието на красивото духът се намира между двете. Играта е блаженото състояние на съсредоточеност и безгрижие, тя е равновесието между сетивността и разума, и същевременно - цялото, което ги обхваща. Играта е хармония между морал и влечение, без да е нито едното, нито другото. Естетическата нагласа е най-висшият от всички дарове. Играта е единствената истински свободна дейност, защото при нея духът преминава от усещането към мисълта през една средна нагласа, при която сетивност и разум действат едновременно.

Всяко възпитание, било то естетическо или не, е форма на отношението общество - личност, държава - гражданин. В широк смисъл възпитанието отразява въздействието на обществото върху личността, а след това - и на личността върху обществото. Но тук идва проблемът: обществото ли трябва да усъвършенства личността или личността трябва да усъвършенства обществото? Отговорът на Шилер: чисто политическият подход към обществото, а от-там и към личността, е несъстоятелен. Насилието ражда насилие, а не свобода. Затова пътят е обратен - от личността към обществото, и по този път се открива неоценимата роля на красотата и на естетиката, т.е. красотата е свобода.