Както човекът не е нито изключително материя, нито
изключително дух, така и красотата като завършек на неговата човечност, не може
да бъде нито само материя, нито само форма. Красотата е обект и на подтика към
материя, и на подтика към форма, т.е. на подтика към игра. Игра е всичко, което
е нито субективно, нито обективно, но което не принуждава нито вътрешно, нито
външно. При съзерцанието на красивото духът се намира между двете. Играта е
блаженото състояние на съсредоточеност и безгрижие, тя е равновесието между
сетивността и разума, и същевременно - цялото, което ги обхваща. Играта е
хармония между морал и влечение, без да е нито едното, нито другото. Естетическата
нагласа е най-висшият от всички дарове. Играта е единствената истински свободна
дейност, защото при нея духът преминава от усещането към мисълта през една
средна нагласа, при която сетивност и разум действат едновременно.
Всяко възпитание, било то естетическо или не, е форма
на отношението общество - личност, държава - гражданин. В широк смисъл
възпитанието отразява въздействието на обществото върху личността, а след това
- и на личността върху обществото. Но тук идва проблемът: обществото ли трябва
да усъвършенства личността или личността трябва да усъвършенства обществото?
Отговорът на Шилер: чисто политическият подход към обществото, а от-там и към
личността, е несъстоятелен. Насилието ражда насилие, а не свобода. Затова пътят
е обратен - от личността към обществото, и по този път се открива неоценимата роля
на красотата и на естетиката, т.е. красотата е свобода.