Гърция не е част от западната цивилизация, но е домът
на класическата цивилизация, която е важен източник на западната цивилизация.
Противопоставяйки се на турците, гърците исторически винаги са гледали на себе
си като на копиеносци на християнството. За разлика от сърбите, румънците и
българите, тяхната история е тясно преплетена с историята на Запада. При все
това Гърция е аномалия, православният аутсайдер в западните организации. Тя
никога не е била сговорчив член нито на Европейския съюз, нито на НАТО и среща
затруднения да се адаптира към принципите и порядките на двете организации. От
средата на 60-те до средата на 70-те години страната бе управлявана от военна
хунта и присъединяването й към Европейския съюз стана възможно едва след
установяването на демокрация. Често се случва нейните лидери да се отклоняват
от западните норми и да се противопоставят на западните държави. Страната е
по-бедна от останалите членки на общността и на НАТО и често води икономическа
политика, която пренебрегва установените в Брюксел стандарти. Нейното поведение
като председател на Съвета на Европа през 1994 г. предизвика гнева на
останалите страни-членки и някои западноевропейски политици в частни разговори
окачествяват членството на Гърция като грешка.
В света след Студената война политиката на Гърция все
повече се отклонява от тази на Запада. Блокирането на при-знаването на
Македония срещна ожесточената съпротива на западните правителства и в крайна
сметка доведе до това, че Европейската комисия прибягна до издаването на съдебно
разпореждане срещу Гърция в Европейския съд. Във връзка с конфликтите в бивша
Югославия Гърция се разграничи от политиката на западните сили, активно
поддържайки сърбите и грубо нарушавайки санкциите, наложени им от ООН. След
разпадането на Съветския съюз Гърция има общи интереси с Русия в противовес на
интересите на общия им враг Турция. Гърция разреши на Русия да установи
значително присъствие в гръцката част на Кипър и като следствие на „тяхната
обща източноправославна религия“ гръцкото население на Кипър приветства руското
и сръбското присъствие на острова.*5 През 1995 г. на територията на Кипър
работят около две хиляди хиляди руски фирми, там се издават руски и
сърбохърватски вестници, а правителството на кипърските гърци купува от Русия
значително количество оръжия. Освен това Гърция сондира с Русия възможностите
за пренасяне на нефт до средиземноморския регион от района на Кавказ и от
Централна Азия чрез българо-гръцки газопровод, заобикаляйки Турция и другите
ислямски страни. Цялостната външна политика на Гърция придобива все повече
категорично православна ориентация. Несъмнено Гърция ще си остане формален член
на НАТО и на Европейския съюз. Със засилването на процеса на културно
преструктуриране обаче също така е несъмнено, че тези членства ще стават
по-хлабави, по-малко значими и по-трудни за следване, що се отнася до
ангажираните страни. Противникът на Съветския съюз от периода на Студената
война се превръща в съюзник на Русия от периода след нея.
[*5 New York Times, 15 June 1995, p. AlO.]
