http://notabene-bg.org/read.php?id=66
Хесе е убеден, че
културата няма край и е без начало, защото всяко ново начинание съдържа спомен
за нещо предходно, всичко ново в някаква степен репликира миналото и ще бъде
репликирано от бъдното, днешното допълва, оспорва, продължава вчерашното, но и
подготвя, предизвиква, ражда утрешния ден.
Затова творецът, по
убеждението на Хесе, е този, който, ако използваме думите на един от неговите
персонажи, е способен да играе „с всички идеи и ценности" на културата,
„да играе с тях, както, да речем, художникът играе с багрите от своята
палитра..."
„Игра на стъклени
перли" - романът, донесъл Нобелова награда на Хесе - завършва с три
животоописания, приписвани на Кнехт, главния персонаж на романа. Когато се
учел, и той като останалите студенти от Касталия имал задължението да съчинява
на година по едно животоописание, по една въображаема автобиография, пренесена
в избрана културна епоха.
Повечето от тези
въображаеми пра-съществувания естествено бяха не само стилистични упражнения и
исторически студии, а и мечтани или преувеличени автопортрети."
Идейната рамка на
тези животоописания, както и на цялото творчество на Хесе, се гради от
убеждението, формулирано в един от стиховете му, че „за да не залинее, духът
трябва да бъде брат на всички времена".
Изтокът има какво да
научи от Запада. Но и човекът на Запада, вървейки по своя път, е загърбил неща
и е пренебрегнал сили, отгледани грижовно и развити до съвършенство от човека
на Изтока. Затова Западът, без да става Изток, се нуждае от неговата древност,
от Изтока като коректив.
Според Хесе Европа е
хвърлила огромни усилия в интелектуализацията на културата, но с това е довела
човека до състояние да знае за света много, а за себе си - малко, да владее
света все повече, а себе си - все по-малко.
Сидхарта,
протагонистът на едноименното, „най-източното" произведение на Хесе,
казва: „Когато някой търси, лесно се случва окото му да вижда единствено това,
което търси, и той да не намери нищо, да не допусне нищо в себе си, защото
винаги мисли само за търсения предмет, тъй като има някаква цел, тъй като е
обсебен от тази цел. Да търсиш, значи да имаш цел. Но да намериш, значи, че си
свободен, разкрит, че нямаш никаква цел."
Ние не бихме могли да
убием подтиците, тоест звяра в себе си, той като с неговата смърт бихме умрели
и ние самите, но по силите ни е да ги насочим някак, да ги успокоим донякъде,
да ги подчиним в някаква степен на служба на доброто...
Няма съвършено
учение, защото мъдростта е несподелима, тя трябва да бъде самолично преживяна.
Тази идея, характерна за древноизточната култура, намерила израз в принципа на
безмълвното ученичество, силно импонира на Хесе и той я разработва в много от
произведенията си. Според Хесе човекът се нуждае не толкова от предадено отвън
знание, колкото от способност за вътрешна самоовладяност и самоусъвършенстване,
от умения за самосъзерцание и хармонизация на вътрешния живот.
Хесе, един от
проницателните критици на своето време, за когото е неприемлива деловитостта и
прагматизма на европейския свят - „един свят, оглупял от пари, числа и време и
лишил живота от съдържанието му" - е дълбоко впечатлен от идеята на
даоизма за „бездействието". Бездействие, разбирано не като пасивност, а
като „избавяне от светския водовъртеж", като неприемане на дейност, която
ангажира само частично човека.
Хесе шифрова в реката
не европейската идея за относителност, за неповторимост, за неспирното течение
на времето, а древноизточната представа за кръговрата на живота, за единството
на доброто и лошото, за съзвучието между индивидуалната екзистенция и всеобщото
битие, за трагизма на живота, на който въпреки всичко трябва да се отговаря с
ведрост, спокойствие и любов.