Концепцията за
„късната модерност" става популярна като реакция на постмодернизма преди
всичко чрез работите на Антъни Гидънс и Улрих Бек.
Това, което ги
отличава е, че отхвърлят тезата, че се светът се намира в постмодерна ситуация
и утвърждават, че става дума за определен период на модерността, свързан с
глобализацията, реконструиране на традицията и явлението индивидуализация. Този
период става възможен с развитието на електронните медии и комуникационните
технологии, които от своя страна подпомагат мобилността на капитала,
глобализацията и следващите от това промени в политиката, основните институции,
човешкото поведение и в останалите сфери на живот.
Ако разширим
приложението на една знаменита фраза на Питър Дръкър, посветена на
конкурентните отношения между компаниите, можем да кажем, че ако по-рано
"големите изяждат малките, сега по-бързите изяждат по-бавните".
Навсякъде скоростта придобива ключово значение, а предходните граници между
възрасти, работно и свободно време, труд и отдих се заличават. Скоростта, с
която се прави нещо придобива ключово конкурентно предимство.
Глобализираната
финансова система води до ситуация, в която скоростта и времето, възможността
да реагираш бързо, да предвидиш, че нещо ще стане носи огромни печалби или
загуби. Времето повече откогато и да е било в историята се превръща в пари и
ускоряването означава повече пари - независимо дали е ускоряване на движение на
транспортни средства, нововъведения, преработка на информация, бързодействие на
компютри и пр. Времето вече не е дълго и протяжно, то се свива все повече и
повече, създавайки непрекъснато усещане, че можеш да пропуснеш нещо, да не го
направиш, да изостанеш.
Глобализацията рязко
усилва взаимовръзката между отделните части на планетата и води до „изчезване
на дистанцията", „компресия на пространството", „край на
географията", „детериторизация". Става възможно бързото превръщане на
всяко локално събитие в глобално и въздействието му върху всички останали.
Глобалните медии
„свиват" времето, правят възможно осведомяването за всяко нещо в
"реално време" и бързо остаряване на всяка информация и събития. Ако
традиционният човек в епохата на устната комуникация е затворен информационно в
събитията на своята микрогрупа, а те са относително малко, което създава
възприятие за бавния и равномерен ход на времето, то днес в неговия живот
информационно може да се стовари всекидневно гигантска лавина от информация за
всичко, което става на планетата.
Психологически това
създава нагласата за рязко ускоряване на времето. Информацията залива отделния
индивид като пълноводна река и той отчаяно се опитва да се справи с нея. Никога
нещата край нас не са се появявали с такава скорост и не са остарявали с такава
скорост. Преходността замества трайността и продължителността в йерархията от
ценностите. Това, което се цени на първо място е да бъдеш в движение. Нито един
ангжимент повече не е "докато смъртта ни раздели", както в предходни
периоди, нито едно желание не е последно, нищо не е завинаги. Отново се връщаме
към античната философска ситуация, че човек не може да влезе два пъти в една
течаща река. Текущият характер на всичко край нас води като че ли до повишени
усещания за свобода, но в същото време е фактор за непрекъснат разпад на
социални връзки, което става предизвикателство за нашите усещания за сигурност.
Същевременно се
променя отношението към бъдещето. Модерната епоха създава нагласата за
прогреса, съответно за превъзходството на бъдещето над настоящето и особено над
миналото………Упадъкът на предходния култ към прогреса и на досегашните утопии не
разрушава бъдещето, но го запазва с нагласата за неговата висока несигурност и
неопределеност, с очакването че то може да бъде по-опасно от настоящето. Както
индивидуалното, така и колективното бъдеще стават много по-проблематични и
алтернативни.
………Миналото притежава
по-висока ценност от настоящето и бъдещето. Затова колкото е по-възрастен човек
точлкова по-висок е неговият социален статус. Модерната епоха променя радикално
отношението към миналото, ориентирайки се към настоящето и бъдещето.
В миналото историкът
има в определен смисъл монопол върху относително ограничените източници и
информация за миналото, той ги изследва внимателно и така гради своите виждания
за него, които предлага на обществото.
В огромното
количество факти, които засипват новите поколения се променят критериите за
съществено и несъществено на предишните поколения и все по-трудно става за
средностатистическия човек научаването и ориентацията в тях. И той става много
по-лесно податлив и манипулируем с помощта на всякакви „факти" и
интерпретации, съчетавани по странни и различни начини от медийни звезди,
лидери на мнение, политици и всякакви публично активни фигури.
Интернет и мобилните
комуникации дават възможност с минимални ресурси във всеки един момент всеки
индивид не само до общува с всеки друг на планетата, но и да участвува в
създаването и функционирането на публичната сфера, включително и на начина на
възприятие на историята, да демонстрира своето четене на миналото, своите
оценки, своите анализи, да подбира едни факти и да игнорира други, да създава
най-различни образи на миналото. В резултат на дигиталната революция навлизаме
в един свят, в който всяко мнение, колкото и да е едностранно и пристрастно,
може да се изяви в блог, форум или в някакъв друг сайт.
Всеки може да
разпространява всичко, което си поиска за историята в интернет. Думите на умния
и знаещия излизат в сайтовете наред с тези на глупака, неадекватния,
фантазьора, любителя на всякакви манипулации, параноично вярващия, че нашия
живот се движи от всякакви конспирации. Всеки любител непрофесионалист, който
се интересува от историята, може да участвува в създаването и разпространението
на статии, книги, аудио и видеозаписи в мрежата, които конкурират и обезценяват
работата на професионалистите. Той може да мимикрира и да представя себе си за
специалист, продуцирайки в мрежата и печелейки привърженици за най-безумни идеи
и теории, въздействайки на останалите, създавайки ситуации на непрекъснато
препрочитане и пренаписване на всяко събитие в историята, сблъсквайки го с
други нейни препрочитания и пренаписвания. Всеки може да си направи блог, да изразява мнение в
интернет форумите, да атакува и обругае всякакви авторитети и гледни точки, да
прати видео чрез YouTube или да промени и напише статия в най-голямата в
историята енциклопедия Wikipedia. Това води до размиване на всякакви научни
стандарти, които се опитват да налагат професионалистите историци, а и на
всякакви ценности.
През 1959 г. Дракър
въвежда понятието "работник на умствения труд". Той смята, че
най-значимият и действителност уникален принос на мениджмънта през XX век е
петдесеткратното увеличение на производителността на работниците на ръчния
труд. Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът трябва да регистрира
през XXI век е увеличаването на продуктивността на работниците на умствения
труд. Ако според него най-ценните активи за една компания през XX век са
производствените й съоръжения, то най-важните активи за компаниите на XXI век –
били те в сферата на бизнеса или в друга сфера – ще бъдат работниците на
умствения труд и тяхната продуктивност.
.
.