„Семейството е
най-хуманната... и за сега най-икономичната система за създаване и запазване на
човешките същества човешки."……………Въпросът, който се върти в
„по-цивилизованите" култури е почти реторичен: хетеросексуалното.
Семейството е място,
в което могат да се про-извеждат идентичности. Не е чудно защо властта се
фокусира толкова често върху семейните взаимовръзки: в този смисъл семейството
никога не е неутрално. Надеждите на това, което някои наричат „Нация" са
положени върху него и „правилно ориентираните хора, които струват".
Семейството е едно от най-ценните политически уравнения, които се делят на тела
(аз, мама, татко...) и умножават по не-тела (статус, класа, икономика... ).
Изказване на Т.
Рузвелт: „Всеки правилно ориентиран човек, мъж или жена, ако струва, трябва да
чувства, че никъде в живота няма да намери по-голяма награда от наградата,
която са децата, наградата, която е щастливият семеен живот."
„Човекът, какъвто
трябва да бъде: това звучи толкова нелепо, колкото и: "дървото, каквото
трябва да бъде"" (Фридрих Ницше)
Определянето на някое
тяло като „девиантно", всъщност следва съответната актуалност на
„норма-лността", която, от своя страна, се поддържа от нейното
„друго". В този смисъл, едно тяло само по себе си не може да е
„отклоняващо се", както и една норма не е „норма" сама по себе си.
Телата следват своите телесни практики, обаче бъдейки не-адекватни спрямо
въпросната норма, тези тела се маркират като „девиантни". Затова тяхното
„отклоняване" е следствие от социокултурното тресе и неговите ориентири,
знаци, маркировки.