............ състояние на обществена система, при което моралните и традиционните норми,
законите и правното регулиране, обичайните правила за обществено поведение
отслабват своето действие. Голяма маса от хора и групи, общности и институции
не се съобразяват с тях, нарушават ги.
Дюркем
акцентира върху разминаването между потребности и желания, от една страна и от
друга - наличните средства и ресурси за тяхното удовлетворяване и постигане на
съответните интереси. Потребностите и желанията като правило изпреварват и
надскачат наличните средства и възможности. В един по-абстрактен смисъл те са
безгранични. Обратно, наличните средства и възможности са ограничени,
дефицитни, могат да се ползват, но под контрол и със съответни ограничения и
норми. Между двете е нужен компромис, култура на компромиса и съвместяването. В
устойчивите общества хората са обучени, знаят и могат, интегрирани са и искат
да спазват нормите на тази култура на съвместния живот.
Обратно,
в кризисна ситуация точно тази култура на компромиса се разпада. Тогава
субективно хората се концентрират върху своите потребности, удобства и права. А
в поведението си престават да се съобразяват с другите, да правят компромиси с
тях, да се стремят към адаптиране и интегриране.
А.
постоянно се генерира в съвременните общества - поради тяхната урбанизация и
индустриализация, поради тяхната динамика и нарастване ролята на институциите,
поради формирането на огромни хетерогенни маси от хора, поради смесването на
културите и стиловете на живот. Хората вътрешно стават все повече ценностно
дезориентирани и объркани, поради което външно в поведението си те все по-малко
са мотивирани и искат да спазват обществените норми и правила на поведение,
по-слабо се стремят към съчетаване между различните интереси.
Социологическата концепция на Дюркем е
тясно свързана с психо-аналитичната концепция на Зигмунд Фройд и
последователите му. Според нея има субстанциален конфликт между индивидуалните
желания и афекти, нагони и импулси, стремеж към свобода и спонтанност, от една
страна и от друга - социалните норми за човешкото мислене и поведение. Това е
антагонизъм между природата и обществото, между либидото и културата.
Съвременните
общества станаха пределно динамични, социалното време се компресира - в рамките
на едно поколение в обществото се извършват вече по няколко резки прекъсвания на
процесите, обрати в развитието, скокове в равнището на дейност. Това предполага
наличие на аномични явления в тези съвременни общества - само поради динамиката
на времето и на промените. И още, поради глобализацията, отварянето на
обществата, размесването на културите и обществените модели. И още, поради
господството на ценностите "пари и богатство, индивидуализъм и консумация,
личен успех и забавления". И още, поради затруднената приемственост между
поколенията, свиването на семействата, демографската криза, създаването на
елити и млади космополитни поколения от типа "транзитни пътници".
Проблемът
е, че обществената система и държавата й продължават да функционират, формално
обществото е обединено, но морално и поведенчески започва да се сегментира и
фактически да се саморазпада.