Аз
съм Макс Шулц, извънбрачен, но от чисто арийски произход, син на Мина Шулц...
по време на моето раждане прислужница в дома на еврейския търговец на кожи
Абрамовиц. Няма никакво съмнение в чистия ми арийски произход, тъй като
родословното дърво на майка ми, въпросната Мина Шулц, искам да кажа, може да
бъде проследено ако не чак до битката в Тевтобургската гора, то поне до Фридрих
Велики. Кой е бил баща ми, не бих могъл да кажа със сигурност, но почти е
сигурно, че е един от петимата: месарят Хуберт Наглер, ключарят Франц Хайнрих
Виланд, помощник-строителят Ханс Хубер, кочияшът Вилхелм Хопфенщанге или
слугата Адалберт Хенеман.
Сара
Финкелщайн: дребна и закръглена, пенсне
на носа……изглеждаше някак прашасала, също като почетните семейни снимки в
старомодната всекидневна…
Носът
на Финкелщайн е труден за описване…Косата? Имаше ли коса? Господин фризьорът
Хаим Ф.? Не. Нямаше коса. Не и на главата.
–
Виж, Мина, то после пак със сигурност ще си порасне, както става при евреите,
нито прекалено дълго, нито много късо, тъкмо правилната дължина, но пък дебело
и яко.
Петимата
ми бащи всяка вечер посещаваха майка ми. Заставаха на опашка пред вратата й. Обикновено
най-силният, значи месарят, влизаше първи…
– Вижте какво, Мина. Така повече не може да
продължава. Мислех, че са само кочияшът и слугата ми. Но петима мъже на опашка
вече е прекалено. В края на краищата това е почтен дом…и се налага да ви
уволня.
Имаше
чувствени устни. Зъбите и бяха бели и силни, зъби, които всеки път всяваха
страх у месаря…:
–
Жено, Мина, като ти видя зъбите, все се плаша, че ще ми отхапеш кура.
А
майка ми му отвръщаше:
–
О, глупости, Хуберт, това може да се случи само на слугата Адалберт, защото
неговият е все мек…Да не мислиш, че ме блазни да си счупя зъбите?
– Вижте, майорът ще ви даде 3 кутии консерви
за първия път, 5 за втория, 7 за третия. И така нататък. Това се нарича
градация. Или: fare play!...Жена му в
Америка си има крака. Но жена му не става за нищо. Америкакнка. Чете си
вестника докато майорът я чука…Ами…той е бил душевно кастриран от жена си в
Америка. Има комплекс за малоценност. И се бои от жени с 2 крака – 2 истински
крака. Та иска жена с 1крак.. Колкото повече ви такова, толкова повече консерви…
– Да, добре. Но той не ми изглежда много
издръжлив…
…помисли
си: 7 пъти го направи тоя – и сега те боли стомахът от многото консерви – при това
изобщо не изяде всичките – ама и тоя е страхотен – седем пъти с дървения крак…
Икономът
ми обясни, че тялото и душата образуват една цялост, че в живото тяло не може
да живее мъртва душа, но е възможно тя да е заспала и че заспалата душа трябва
да бъде събудена също както душата на цигулка в ръката на истински цигулар.
Икономът ме светна за разликата между радостта и радостното очакване и как
едното може да бъде засилвано чрез другото, говори ми за театъра, говори за
актьорското изкуство, говори за важността на пролога, в който оживява главният
акт, чието ехо пък трябва да се остави да отзвучи в епилога. Икономът ми
обясни, че човек има или поне трябва да има въображение, животното обаче не,
защото просто няма! Че силата на любовта окриля въображението и е в състояние
да преобразява земните неща: докато показалецът престане да бъде показалец,
езикът да бъде език…
…говори
за напоения с шампанско или нектар влагалищен секрет, за сладки череши без костилки…за
глупостта на канабиса и за духа на гроздето…
Да,
практиката превзе останалата част от седмицата.
Научих
всичко.
Научих
най-вече седемте най-важни позиции, включително и последната…позицията на „чистото
наблюдение”.
–
…фундаментът на западната цивилизация се опира на раменете на еврейските глави…Графиньо…две
хиляди години изгнаничество за нас са нищо, не повече от две години за вас,
защото ние знаем как да задраскваме нулата…а и няколко нули. Това, което умееха
нацистите, и ние го умеем. Само че другояче. Те задраскват човешките нули. Ние
задраскваме нулите на времето.
Днес
бях в синагогата. Молих се старателно…говорих на немски с моя нов Господ. Казах
му: „Мили Боже. Не знам къде си, дали си на небето или само на аезика ми. Все
тая…Та виж сега…всеки ден се боря с персонала и метресата си, която всъщност не
ми е метреса, а бизнес партньор, защото чрез нея установявам фантастични връзки
и правя бизнес за милиони…Отчаян съм…Затова ли станах евреин? Мислех си, че
евреите са спечелили войната.”
Дали
изкарват много пари тук, в Пардес Гидеон? Не. Изобщо не изкарват. Всеки прави
това, което може да прави, за което получава толкова, колкото му е необходимо
да живее…Какво ще кажете? Такова нещо просто няма! Никой не е толкова тъп, че
да работи безплатно! Особено пък евреин!
Дали не съм се объркал ли? Че може би не са евреи?...
Не.
Евреи са.
Исус:
„Дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни и на утроби
неродили, и на гърди некърмили!”
Египет
си оставаше в сферата на английските интереси. Както и Синайският полуостров.
Еврейско нахлуване в този район би принудило Англия да се намеси. Можехме ли
ние – малка, току що родена страна – да си позволим война с Англия?
Изложих
тези съображения пред шофьора си. Той рече:
–
В случай на английска интервенция може да изпратя телеграма до чичо си в
Америка. И той ще каже в Белия дом…
–
Американците няма да го направят. Не и срещу Англия. Нямаш ли чичо и във
Франция?
–
Имам. Но не вярвам, че французите биха тръгнали да се бият.
–
Слушай…В случай на английска интервенция на нашия министър на отбраната няма да
му остане нищо друго, освен да извика на помощ руските войски. А ти знаеш какво
би означавало това, нали?
–
Трета световна война!
Едгар Хилзенхарт 1969