Почти невъзможно е било за тогавашния човек да
критикува вече установената парадигма, било то с наистина сериозни причини за
това. Ярък пример е Галилео Галилей, който оспорвал тогавашното твърдение, че
земята е център на Вселената. Това разбира се, щяло да разклати из основи
суверенитета на църквата и абсолютната й власт над обществеността и поради тази
причина Галилей бил поставен в изолация от своите ученици и сподвижници.
Идеята на Бейкън (1561-1626) е повратната точка в
историята на европейската наука, а по-късно и на световната. Неговият живот е
пример за това, че свободата не се дава на готово. Тя трябва да бъде извоювана.
Посланието му към света е, че трябва да надживеем
античния начин да гледаме на познанието, а опитите му ни говорят: ако искате да
откриете какво се крие зад ъгъла, отидете и го вижте, това няма как да стане
само с дебатиране. Нетърпението в тона на Бейкън установява експерименталната
наука, това е новият метод. Това е система от наблюдения и експерименти, които
се включват в наречената от него; „масата с открития" (заключения
достигнати по научен път).
Вебер (1864-1920) е немски юрист, икономист и
социолог.
Ученият успява да синтезира успешно своите наблюдения
върху социалните конфликти, променящи политиката, религията и икономиката на
модерните общества. Заключенията до които достига са:
• Всяко
общество се изменя във всяка своя точка, социалните изменения са постоянни и
неизбежни.
• Всяко
общество във всяка своя точка е пронизано от разногласия и конфликти,
социалният конфликт е постоянен и неизбежен.
• Всеки
елемент в обществото внася своя принос в неговата дезинтеграция и изменение.
• Всяко
общество е основано на това, че едни негови членове принуждават към подчинение
други.
Харизмата е важен елемент в творчеството на Вебер.
Според него този тип господство е придобит (от природата, бога, съдбата) за
разлика от традиционния, който е наследен. Харизматичната личност притежава
магически и пророчески способности както и сила на словото и убеждението.
Такива личности в историята са Исус, Буда, Мохамед, Цезар и др. Вебер разглежда
харизматичната личност, като велика революционна сила. В архаичните общества
такава личност (предимно обвързана с новозараждащите се религии) е била
причината за пагобните последствия върху установения традиционен ред. В
обществата, покровителствани от религиозната парадигма обаче, харизматичните
личности са учените, които биват обявени за еретици точно поради същата
причина. Както вече споменах един от постулатите на Вебер гласи, че социалните
изменения са вездесъщи.
Ще се поставят ли сензори по обществените места, които
да хващат нарушители само по мисловната им дейност в момента?
Напредъкът в трансхуманистичните науки също бележи значителни
размери. Вече успешно се заменят човешки органи и крайници със изкуствени
дубликати. Технологиите стават все по-усъвършенствани и все по-евтини. Можем да
предвидим, че в бъдеще протезите ще се развият до степен в която не само ще ни
осигуряват равни възможности с другите, но и че ще ни дават предимство пред
биологичните ни заложби. Моментът в който технологичните възможности се
изравнят и започнат да надминават човешките в науката се нарича сингуларност.
Американският философ Франсис Фукуяма(1952-) засяга този въпрос, като ни кара да се
запитаме къде са границите на човешката душа и до колко голяма част от нас
можем да заменим с електроника и отново да се наричаме НИЕ? 20%? 50%? 100?...
Свободата в тялото ли е, или извън него?