Книгите са един
от най-добрите шансове човек да се присегне през ограниченията на късия си
живот, националната си култура, телесната си принадлежност (пол, раса, ръст,
тегло...) и всичко останало, което уж му дава идентичност, а всъщност го държи
вкаран в смазващи рамки. И освен че съхраняват паметта, наблюденията,
откритията, емоциите, гениалността на хиляди личности, (с) които никога не
бихме могли да бъдем, книгите ни свързват.
Книгите са роднинска връзка със света и алтернативни
животи, от които понякога имаме неистова нужда: сещам се за Варлам Шаламов,
който в съветския концлагер вместо чесач на пети, държанка на някой от
криминалните или чистач на клозети, се превръща в разказвач на истории, защото
много е чел.
Човек се превръща от генетична и социална случайност в
личност, когато започне да прави самостоятелни избори въз основата на някакви
собствени разбирания за нещата. Книгите са един от най-ценните му ресурси за
това, защото са безброй възможности за концентриран разговор по нещата, които
са ти важни в живота, и нещата, които идея нямаш, че са ти важни, но са -
толкова диалози с такова качество човек не може да има извън книгите, колкото и
да е общителен. Книгите са личности, които не изключват други личности.
