Философията на Запад има за цел да осмисли света и
принципите, по които той е устроен; да разбере къде е мястото на човек в него;
как човек може да го конструира. Тези проблеми не са на дневен ред на Изток. За
източните мислители е по-важно приобщаването на човек и свят до степен на
отъждествяване, така че човек да постигне спокойствие на съзнанието. Затова е и
разбираемо защо има и различни езици на философията.
Западният език е логичен, подреден. Западната реч
изразява хармония, която може да се осмисли, дава възможност за рационално
разбиране. Езикът притежава външна образност, основаваща се на симетрията.
За разлика от него източният език е някак хаотичен,
неопределен, често смешен, неразбираем, не само защото е чужд. Неговата красота
не е овъншностена, тя се намира в мистичния му, даже сакрален смисъл. Той не
подлежи на рационално осмисляне. Не може да се разбере по законите на логиката.
Той трябва да бъде почувстван, човек трябва да съпреживее речта, да стане част
от нея. Самият човек се превръща в реч , а не е само проводник за външно
изразяване.