Разгледаните
тук интерпретации на квантовата механика решават по относително различен начин
въпроса за колапса на вълновата функция и прехода от потенциалност към
актуалност (реалност). Те си приличат обаче по съществената роля, която играе
актът на наблюдението и самият наблюдател в този процес и всъщност в избора и
(или) реализацията на определена действителност. Това е съвсем естествено, като
се има предвид, че тази роля донякъде е заложена в самото вероятностно описание
на света около (и в) нас, което ни предлага квантовата механика. Именно затова
много физици я наричат "теория на свободната воля". Разбира се, към
такова определение трябва да се отнасяме много внимателно и да не стигаме до
крайности. Добре е да осъзнаваме, че в реалния свят и реалния живот съществува
крехко равновесие между детерминизъм (предопределеност) и стохастичност
(свободна воля), а не само едното или само другото. Затова почти всеки път,
когато сме изправени пред поредния избор в живота си, ние избираме
най-вероятната от всички възможности от гледна точка на нагласите
(пред-историята) си и на условията, в които сме поставени. Това обаче не е
задължително да е така и далеч не винаги е така - ние по принцип сме свободни
да изберем и най-малко вероятната алтернатива и така коренно да променим (хода
на) живота си. Особено често и с най-голям ефект това се случва в
"кръстопътни" и преходни моменти, или най-общо казано в неравновесни
ситуации. По принцип неравновесните системи в природата, които се разглеждат
най-вече в теорията на хаоса, се характеризират с това, че минимално
въздействие върху тях (на входа им) води до много по-голям отклик от тяхна
страна (резултат на изхода им). Същото се случва и в човешкото общество -
най-съществените размествания на социалните пластове се извършват в периоди на
преход и революционни промени, т.е. в неравновесни ситуации. Всички ние сме
преки участници и свидетели на подобни явления в най-близкото ни минало.