- От кой
момент решихте, че не искате да имате съдба?
ЕМИЛ ЧОРАН: Откакто пристигнах тук,
във Франция. През 1950 се записах в Сорбоната. Но след месец - два ме извикаха
в ректората и казаха:"Вие сте на четиридесет и повече не можете да
ползвате мензата и т.н. / живеех на квартира с един студент/. За мен това бе
ужасен, материален удар.
- Имате ли чувство за отговорност пред другите?
Е.Ч.:
Никакво. Нито когато пиша, нито когато говоря. Пиша, за да се вълнувам. Иначе
няма смисъл.Трябва да имаме смелостта да бъдем и жестоки...
- Само едно
чудовище може да си позволи лукса да погледне нещата такива каквито са
всъщност. Вие чудовище ли сте?
Е.Ч.: Да! За да видиш нещата каквито
са, трябва да си водил труден и жесток живот. Аз винаги съм бил извън живота...
