от вашите дела не съм доволен аз.
Душата ми от тях е много наболяла
и чувствам - пред нас е близката раздяла.
Противното дори да бях говорил тук,
ще скъсаме ний пак, че няма изход друг,
че друго аз не бих могъл да сторя, зная,
дори ако това стократно обещая.
Започва да личи интимната ви цел;
за разпри и за шум, изглежда, сте дошел?
.................................................................
Във нея прелестта е съчетана с чара,
обаче ни следа не виждам от поквара!
................................................................
Разбирам - според вас обичаме добре,
когато нежността в сърцата ни умре;
когато дълг висок на влюбения става
любимия човек без жал да оскърбява!
Такъв суров закон е чужд на любовта,
любовникът живей с хвалбите на уста;
и даже, заслепен от любовта могъща,
той лошите неща във качества превръща,
а явния недъг в любимата жена
нарича умилен с най-нежни имена.
Например със ясмин той бледата сравнява,
а черната жена брюнетка назовава;
тръстиковия прът - изящно същество;
грамадната жена - красиво божество;
на вирнатия нос - короната приляга;
на хитрата - умът, а простата е блага;
джуджето е предмет на разни чудеса,
в които имат пръст светите небеса;
величие краси добрата дебеланка;
небрежна красота е всяка готованка;
бъбривата е най-забавна на света,
а няма ли език, свенлива бива тя!
Така един любим, когото страст изгаря,
за лошите неща очите си затваря!
.................................................................
Аз също се дивя защо, госпожо, вред
езикът ви със мен усърдно е зает?
Какъв е моят дял във вашите печали?
И ако вдъхвам аз на хората мечти
и всеки е готов по мене да пламти,
което, според вас, разбира се, не бива,
тогава за какво, кажете ми, съм крива?
Пленявайте и вий! Не ще се противя
да имате и чар, и прелест за това!
.............................................................
Тартюф:
Нетленната
любов, що свързва ни с Небето,
пред земните
неща не спира ни сърцето
и тая
красота, що Бог е тук създал,
ни мами и
зове да вземем своя дял.
Разумната
жена не смята за потребно
да трови своя
мъж със глупости на дребно.
А злото става
зло, когато нашуми;
осъжда ни
света за туй, що стане знайно,
и ний не
вършим грях, кога грешиме тайно.