От изтъкнатата функционална даденост на
екстерорецепторите произтича още един важен момент.
Първо, по устройството и начин на работа сетивните
клетки са абсолютно еднакви за всеки индивид. Този факт изключва възможността за
индивидуалност на рецепцията.
Второ, сетивните клетки, чрез еднакви физични,
химични, фото, био, йонни и пр. процеси в тях, превръщат с максимална точност
модулацията на дразненето в модулация на самите нервновъзбудни импулси
(дразненето моделира по себе си реакцията, а чрез нея и импулсацията).
Трето, протичащите процеси в сетивните клетки
представляват емпирична физикохимическа технология, върху която по никакъв
начин не може да се влияе. Сиреч, при липса на патология, можем да сме сигурни,
че възприятието копира дразнителя в най-малките му подробности (че данните от
сетивата са абсолютно автентични, че са достоверни).