"Аз не бях политик" Огнян Герджиков /'46/

Родих се и растях обгрижен
от близки, скъпи същества.
Над мене бдяха, бях безгрижен
във детството и младостта.

С годините и аз създадох
семейство, дом, дете, уют...
За да израсна всичко дадох -
успехът иска много труд.

Сега прехвърлил апогея
се питам с малко суета:
Когато стигна перигея
ще има ли от мен следа,
от туй, което съм изрекъл,
написал, сторил, сътворил...
Или животът тъй е текъл,
че всичко е изпепелил...?

"Когато човек постигне нещо значимо без усилие,

означава, че или вече е платил за това,

или, че тепърва ще плаща."

"Държавата ми плаща за това, което знам, защото ако би ми плащала, за което не знам, щях да я разоря."

 "Нали не смятате с тези листа да излезете на катедрата."  проф.Таджер

Si non e vero, e ben trovato.

Дано ми прости, но съм му забравил името. Утехата ми е, че това е само първата, по-безобидна фаза. През втората ще започна да забравям лица. След това - да си вдигам ципа. И накрая - не дай Боже - да го свалям.(по Лео Розенберг)

Повече не ме поканиха да изпитвам в БСУ.  И правилно. Влошавам успеваемостта.

(Украйна) Надигнах стакана и го пресуших под аплодисментите на множеството...Постигнах такава концентрация на волята и мисълта, че можеше с нож да се режат.

(Хирошима) И след всичко видяно и преживяно в музея, идват журналисти и ме питат...В такъв момент не може да се пита. Не може да се пита, защото не може да се говори.

Може само да е мълчи.

(обезглавяването) Залата неспирно ръкопляска. На крака...след като обиколих залата, заставам отпред и вдигам поглед към мястото на президента, на когото се покланям. Но от вълнение, очите ми са се премрежили и не виждам, че мястото му вече е празно. Веднага след гласуването той е напуснал.

"Знам, че има по-умни, и по-начетени, и по-амбициозни, и по-талантливи, и по-работливи, и още много "по-" от мен, но не всички от тях са успели. Защо? Дали отговорът не се крие в притчата за двата вълка:

"Старец от индианското племе чероки разказвал на внука си каква борба се води в човека.

– Синко, във всеки от нас живеят два вълка и те се борят помежду си. Единият е зъл. Той е гневът, ревността, алчността, надменността, раболепието, егоизмът, лъжите, егоцентризмът... Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, честността, човечността, добротата, съчувствието, щедростта, съпричастността и вярата.

Внукът помислил за миг и попитал:

– И кой вълк побеждава?

– Този, когото храниш, синко - простичко отговорил старецът."

Този, когото храниш..."