Фани никога не можеше да повярва в съществуването на
бога, в някакво надземно същество, което стои зад природните сили, зад
насладите и удобствата на живота. Тя никога изобщо не бе почувствувала нужда от
подобна вяра. По инстинкт, по възпитание и практика в живота тя бе атеистка
като прадедите си, които микак не се смущаваха от бога, когато завладяваха
света. Вярата и монашеството на Ередиа й се струваха тъй абсурдни!... Може би простата мисъл за признанието, което му
направи, признание на развратна светска жена, която бе свикнала да избира
любовниците си като ръкавици, го изпълваше с отвращение. Ала колкото
по-настойчиво предполагаше, че той мисли така, толкова по-силно почваше да го
обича, толкова по-упорито и мъчително ставаше желанието й да го притежава,
желание, което я заслепяваше, което заплашваше да се превърне в пълна истерия.
Идеята блесна ослепително в съзнанието й. Отначало тя
бе обща, неясна, задушена от възбудата на някаква радост, после мисълта я
определи във всички подробности, после се превърна в твърдо решение.
Не съзнаваше ли, че това себеотрицание, това усърдие и
готовност да се самопожертва, които Фани проявяваше сред опасността от
заразата, не се дължеше на християнско смирение и любов към ближния
Можеше ли да я осъди или оправдае? И с каква радост,
която я опияняваше по-силно от всички удоволствия, изпълвани от нея до сега, тя
виждаше все по-ясно разгадаването на вътрешната борба в душата му!...
— Аз не чакам нищо от бога.
Очите на Ередия светнаха мрачно. Думите на Фани бяха
твърде остри, за да не го засегнат. Нещо се бе променило между двамата, нещо,
което може би изведнъж го накара да говори направо, и това бе твърдостта с
която Фани отблъскваше всяка двусмисленост.
… — Гласът му стана ироничен. — Бих могъл да
действувам с схоластика, с формализъм, с reservatio mentalis, с всички тия
похвати, които познавате от черната легенда за ордена и които за нас са
обикновено човешко средство за постигане на целта, която преследваме. Ние не се
спираме пред средствата,
защото тази цел ни дава достатъчно морална сила да не ги избираме.
Връзките й с почти всички мъже, които бе мислила, че
обича, се свеждаха именно към това притежание. Духовният елемент у тия мъже бе
само формата, която внасяше необходимото разнообразие в един и същ мотив на
удоволствието.
Късно след
полунощ той влезе в параклиса и устните му зашепнаха: „Господи, прости ми
любовта към тая жена“… Но изведнъж се разнесе гърмеж. Монахът протегна ръце и
рухна на земята. Лицето му потъна в локва кръв.
Тук Аркимедес
Морено показа, че не е разположен да се шегува. На монасите от ордена на свети
Бруно заповяда да свалят мръсните си въшливи раса и да се изкъпят незабавно.
Двама от тях по религиозни причини отказаха да сторят това и бидоха застреляни
веднага. На останалите позволи да се молят, колкото искат, само извън
определеното работно време. Брат Гонзало получи най-строго нареждане да не
отделя повече от пет минути за погребалната церемония и да опява всички мъртви
наведнъж.
1945