Сократ седнал и казал:
– Добре би било, Агатоне, ако знанието би било такова
нещо, че да тече от по-пълното към по-празното, ако се докоснем един до друг,
както водата в чашите тече по вълнен конец от по-пълната към по-празната. Ако
такова качество има и знанието, аз високо ценя мястото си до теб, понеже мисля,
че ще се напълня от теб с много, и то хубаво знание. Понеже моето е някак си
просто или дори съмнително, като някакъв сън е, а твоето е и бляскаво, и силно
преуспяващо – още в твоята младост то завчера така силно блесна и повече от
трийсет хиляди елини станаха свидетели на неговата проява!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Това са нещата, мъже, в които възхвалявам Сократ. А
пък в какво го упреквам, аз ви го казах разбъркано с това, което ми нанесе като
обида. Но той не е постъпил само с мен така, но и с Хармид, сина на Главкон, с
Евтидем, сина на Диокъл и с много други, които той подлъгва, уж че им е
поклонник, а пък се поставя по-скоро в положението на любимец, отколкото на
поклонник. Не се оставяй да бъдеш излъган от него, Агатоне, в това, което
именно ти казвам, но се поучи от нашия горчив опит и внимавай, а не постъпвай
според поговорката: “Като пострада, детето се научава”.
След като Алкивиад свърши, всички почнаха да се смеят
поради неговата откровеност, понеже личеше, че още е влюбен в Сократ.