Не мога да си представя цивилизация без
търговска улица. А може би по-точно - без пазар. И на края на пазара -
непременно театър. Не търсете в театъра нищо необичайно - той просто принадлежи
на търговската улица. В него се продават зрелища. Продават ги нормални хора - и
те, като всички останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят - и от това
са направили своя професия.
Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже с
перото на поета или четката на художника. Той сам си е инструмент. С който
трябва да превърне самия себе си в зрелище. Най-древното зрелище. Играещият
човек. Именно примитивността на театралната игра я прави най-първичното и за
това – най-достъпното човешко упражнение по Фантазия.
Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там
децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви
вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще
мислите....
Театърът никога няма да престане да бъде вечно
обновяващо се първоначално училище за културата на всеки народ.
1984 г.