Наука за
поведението. Етологията е клон от зоопсихологията. Тя изучава спонтанното
поведение на животните в естествената им или много близка до нея среда. Всеки
вид живее в свой свят (Umwelt според Й. фон. Юкскюл), който трябва да
познаваме, за да разбираме поведението на животните. Окото на жабата улавя само
подвижните очертания и променящите се светлинни форми, което ограничава видимия
свят на това земноводно до някои движещи се предмети: жабата може да улови с
език танцуващо във въздуха листо, но да умре от глад върху килим от мъртви
мухи. Всеки вид заема в заобикалящия го свят онази част, която има значение за
него и която се определя от сензорната му организация. В този смисъл ще кажем,
че леопардът в клетка изглежда неинтелигентен, неспособен да реши задача на
обикновено заобикаляне, за да достигне до примамка, тъй като изкуственият свят,
в който е поставен, не означава нищо за него. Обратно, в природата, където
всичко притежава смисъл, той е способен да направи значителен обход, за да
улови плячката си. Областта на етологията се разпростира и върху поведението на
човека. За съвременната психология предмет на изучаване е вече не отделният
човек, а човекът в неговата среда. Всички психологически факти (възприятие,
общуване, учене) се разглеждат от психосоциален ъгъл.