Има една възможност, продуктивно решение за взаимоотношения на индивидуализирания човек със света: неговата активна солидарност с всички хора и неговата спонтанна активност, любов и работа, които го обединяват отново със света, но с първични връзки, като свободен и независим индивид... Обаче, ако икономическите, социалните и политически условия... не предлагат основа за реализацията на индивидуалността в смисъла, в който беше спомената, докато по същото време хората губят връзките си, които им дават сигурност, това изоставане от руслото на живота прави свободата непоносим товар.
Тя тогава
става идентична със съмнение, с начин на живот, в който липсват значение и
направление.
Тогава
възникват могъщи тенденции за бягство от този вид свобода в подчинение или
някакъв вид взаимоотношение с хората и света, което обещава облекчаване на
несигурността, дори и ако това лишава индивида от свободата му
не приема
идеята за обвързването на характера с либидото: …характера и инстинктите като
резултат от адаптацията към дадени социални условия, а не като продукт на
ерогенните зони.
Изкуството да
обичаш: https://chitanka.info/text/8927-izkustvoto-da-obichash
Вярвам, че
избралият прогреса човек може да намери ново единение чрез пълното развитие на
всички свои човешки сили, които се създават в три направления. Те могат да се
проявяват поотделно или заедно: в биофилия, в любов към човечеството и
природата, в независимост и свобода.
Без здрави
емоционални връзки със света той би страдал от пълна самотност и изгубеност....
да ги обича, което изисква наличието на независимост и продуктивност или – ако
чувството му за свобода не е развито – може да се отнася към другите чрез
симбиоза, т. е. като става част от тях или като ги прави част от себе си.
Ако се
чувства съвсем пасивен (човекът) – като прост обект, би му липсвало чувството,
че е способен да направи нещо, да раздвижи някого, „да остави следа“… Да бъдеш
способен да извършиш нещо е потвърждение, че не си безсилен, а че си живо,
действащо човешко същество. Да бъдеш способен да осъществяваш означава да бъдеш
действен, а не само да бъдеш засегнат; да бъдеш активен, а не само пасивен.
Накратко това е доказателството, че някой е. Принципът може да бъде формулиран
така: аз съм, защото правя.
Човекът се
нуждае от карта на природния и обществен свят, без която би бил объркан и
неспособен да действа целенасочено и последователно. Не би имал никакъв начин
да се ориентира и да си намери постоянна точка, която да му позволи да
организира всичките впечатления, които се струпват върху него. Дали вярва във
вълшебствата и магиите като крайни обяснения на всички събития, или в духа на
своите прадеди, като насочващи неговия живот и съдба, или във всемогъщия бог,
който ще го накаже или награди, или в мощта на науката да даде отговор на
всички човешки проблеми – от гледна точка на неговата нужда от рамка за
ориентация това няма никакво значение. Дори ако картата е погрешна, тя
изпълнява своето психологическо предназначение. Но картата никога не е съвсем
погрешна, нито пък някога е била съвсем точна… Картата обаче не е достатъчна
като пътеводител за действие; човекът се нуждае и от цел, която да му казва
накъде да върви… човекът е лишен от детерминирането на инстинктите и имащ
мозък, който му позволява да мисли за много посоки, в които може да отиде, се
нуждае от обект за засвидетелстване на цялата си преданост. Обектите на
преклонението често се менят. Той може да бъде предан на идола, който изисква
от него да убива своите деца, или на идеала, който го кара да защитава децата;
може да бъде предан на растежа на живота или на неговото унищожаване.
раздвоението
на човека го кара да търси единството в себе си и с външния природен и човешки
свят: Човекът може да упои своето съзнание, като предизвика състояние на транс
или екстаз, опосредствани от такива средства като дрога, сексуални оргии,
гладуване, танцуване и други обреди, с които изобилстват разните култове. Той
може да се идентифицира с животно, за да добие отново изгубената хармония…
Единството може да бъде установено и чрез подчиняването на всичките енергии на
една всепоглъщаща наклонност като наклонността към унищожение, власт, слава или
собственост.
Продуктивната
ориентация на личността е нейното фундаментално свойство, а именно, това е
начинът, по който тя се отнася към света във всички сфери на своята дейност. Тя
обхваща душевните, емоционалните и сетивните реакции към другите хора, към себе
си и към предметите. Продуктивността е способността на човека да прилага своите
сили, като осъществява заложените в него възможности. Когато казваме, че той
трябва да използва своите сили, то имаме предвид, че той трябва да бъде
свободен, да не зависи от никого, никой да не контролира неговите сили.
Продуктивността означава, че човекът се самовъзприема като въплъщение на своите
сили и при това като „деятел“, т.е. той чувства себе си като единно цяло със
своите сили (с други думи, той е онова, което са неговите сили) и в същото
време, те не го скриват като маски и не отчуждават от него пак като маски.
Фром развива
своята концепция за социалния характер след като открива празнина в
класическата схема на Карл Маркс за икономическа база-надстройка. Според него
Маркс и Енгелс така и не са открили как икономическата база въздейства
конкретно и се превръща в надстройка (идеология). Това е възможно благодарение
на посредническата роля на социалния характер, [12] чийто функция е да
„моделира енергията на членовете на обществото така, че при избора на своя
начин на поведение да не им се налага съзнателно да вземат решение, дали да
следват социалния образец, или не, а да им се иска да действат така, както са
длъжни да действат и в същото време да намират удовлетворение, действайки в
съответствие с изискванията на дадената култура“.
Фройдовото
описание на човешкото съзнание като борба между два полюса е тясна и
ограничена.
Фром проучва
живота и работата на Зигмунд Фройд и установява несъответствие между ранната и
по-късната Фройдова теория: а именно тази преди Първата световна война. Фройд
описва човешките инстинкти като напрежение и потискане, но след заключенията от
войната, той пригодява човешките инстинкти като борба между
биологично-универсалните инстинкти за Живот и Смърт (Ерос и Танатос).
Фром
критикува израждането на психоаналитичното общество, поради това, че първо то е
било една организация, която по своята същност е изцяло неполитическа, но с
годините започва да се превръща в полуполитическа, а нейните членове в
бюрократи, които са с претенцията, че притежават най-истинското знание.
Душевно
здравото общество : http://www.referati.org/obshtestvoto-i-lichnostta-v-teoriqta-na-e-from/53319/ref/p7
Идеята на
Фром за социализма отхвърля и Западния капитализъм и Съветския комунизъм, които
той вижда като дехуманизиращи и бюрократичните социални структури, които водят
до универсалния модерен феномен на отчуждението. Той е един от основателите на
социалистическия хуманизъм, също и един от основателите на социалния хуманизъм,
подкрепяйки ранните писания на Маркс и неговите хуманистични съобщения към
публиката в САЩ и Западна Европа.
Като смущаващ факт в творчеството на Фром трябва да се
отбележи също така многократно споменаваното вече негово влечение към объркана
религиозност... понякога Фром смесва двата начина на анализ – пророческия и
аналитичния и това не винаги води до адекватни анализи.