Боговете няма закъде да бързат, тях ги чака вечността…
Косматите му прошарени вежди висяха над бузите като
суха трева над урва. От ноздрите на покрития с едри пори нос при всяко
издишване със свирене излиташе въздух, пропит с алкохол.
— Хеликоптерът е мой — свадливо каза дон Кондор. — Аз
нямам време да се бия по пътищата.