Съществуват безсъзнателни ценности, които пряко
мотивират личността. Има сблъсък между съзнателни и неефективни от една страна
и несъзнателни и ефективни от друга, което води до “бъркотия вътре в
личността”.
Oт края на Средновековието в Европа и САЩ личността
пълноценно израства. Тя укрепва и се развива в умствено и емоционално
отношение, участва в културния процес, но проблемът е, че липсват възможности
за позитивна проява на индивидуалността, което води до бягство от свободата.
Cоциалния характер от една страна се формира от
социално-икономическата структура на обществото, а от друга от природата на
човека, която “моделира социалните условия, в които живее”. За човешката природа е характерно потребността от щастие, хармония,
любов и свобода. Ако се пречи на тяхното постигане възникват душевни реакции,
които са стремеж за създаване на условия за тяхното реализиране.
Човешкият
живот е белязан от нуждата от избор между регреса и прогреса. Завръщането назад
е болезнено и води след себе си лоши последствия, пътят напред също е белязан с
болка и съмнение, които обаче намаляват постепенно. Тази полярност определя
всички човешки стремежи освен физиологическите потребности.
Любовта е обединение с някого или нещо извън самия
себе си в условията на запазване на собствената отделеност и цялостност.
Чрез творчеството човек се издига над безсилието и
пасивността.
Разрушението е “алтернатива” на творчеството. Първото
води до страдание, второто до щастие.
Човек трябва да се почувства като част от човечеството
и да чувства всички хора като свои братя. Национализмът е форма на
кръвосмешение, идолопоклонничество и лудост.
Той притежава съзнание и има нужда от идентичност за
разлика от животното. Има въображение и разум и трябва да взима собствени
решения, тъй като е отделен от природата. Човек възприема себе си като отделна
личност и има нужда да разпознава себе си като субект на действията.
Човек се нуждае от система за ориентация, която
съществува на две равнища: “първата и най-фундаменталана потребност от
ориентация е самата нужда от някаква система на ориентация, независимо дали е
истинна или измамна”.
Kолкото и неразумна или безнравствена да е определена
постъпка, човек непреодолимо се стреми да я рационализира, т.е. да докаже на
себе си и на другите, че тази постъпка е определена от разума, от здравия
смисъл или поне от общоприетия морал.