И случи се така, че по това време Великият Бог Ом
заговори на Брута, Избрания:
— Псст!
Брута спря насред копането и се огледа в градината на
Храма.
— Моля? — каза той.
Беше прекрасен ден рано през по-малката Пролет.
Молитвените мелници се въртяха весело от ветреца, който идваше от планините.
Пчели лентяйстваха из бобените цветове наоколо, но жужаха напрегнато, за да
създадат впечатлението за усилен труд. Високо горе кръжеше самотен орел.
Брута сви рамене и се зае отново с пъпешите.
Да, Великият Бог Ом отново заговори на Брута,
Избрания:
— Псст!
Брута се поколеба. Някой определено му беше заговорил
от въздуха. Може би беше демон. Началникът на послушниците Брат Намрод много се
вълнуваше от въпроса за демоните. За нечистите мисли и демоните. Едното водеше
до другото. Брута с неохота осъзна, че може би отдавна му се полагаше демон.
Това, което трябваше да направи, беше да се държи
твърдо и да повтори Деветте Фундаментални Афоризма.
Още веднъж Великият Бог Ом заговори на Брута, Избраният:
— Абе ти глух ли си?
Мотиката тупна върху спечената пръст. Брута се
завъртя. Видя пчелите, орела и в най-далечния край на градината, стария Брат
Лу-Тце, който унесено ровеше в купата с животински тор. Молитвените мелници се
въртяха все същите покрай стените.
Той направи знака, с който Пророк Ишкибъл беше
прогонвал духове.
— Да останеш зад мен, демоне — промърмори.
— Аз СЪМ зад теб.
Брута се обърна отново. Бавно. Градината пак беше
празна.
Той побягна.