А какво са килограмите? Просто сбор от клетки. Може ли една клетка да е морална? Побира ли се тя в понятията за добро и зло? Кой знае, та те са толкова малки. Не, братко, не се опитвай да делиш тлъстината на добра и лоша. Трябва да се научим да не класифицираме дебелите: виж го този каква първокачествена сланинка е натрупал, а погледни онзи нещастник - едва диша от лойта.
- Не вярвам в Бог. Ако той съществуваше, защо тогава има бедни и плешиви?...Защо дните ни са преброени, а не описани?
...още на следващия ден заминах за Италия. тази страна много ми напомняше за Чикаго, особено Венеция, защото и в двата града имаше канали и улици, украсени богато със статуи и катедрали на велики скулптори от Ренесанса.
Разгледахме много внимателно най-новите творби на Пикасо и Гъртруд Стайн заключи, че "изкуството във всичките му прояви не е нищо друго освен израз на нещо".
Слабото място на Скот беше творческата дисциплина и въпреки че всички обожавахме Зелда, виждахме нейния неблагоприятен ефект върху работата му. тя го докара до там, че вместо по роман на година той започна да пише само рецепти за морски специалитети и цели страници със запетайки.
- О, граф Дракула, каква чудесна изненада. Какво ви води толкова рано насам?
- Поканихте ме на вечеря. Надявам се не съм сбъркал датата. Нали беше за тази вечер?
- Да, за тази вечер, но до тогава има още седем часа...Сигурно сте дошли да наблюдаваме заедно слънчевото затъмнение?
...........................................................................................................................
Но макар да съм подгизнал от проникновение като толумба в захарен сироп, неотдавна ми бе напомнено, че имам културна ахилесова пета, която минава по целия ми крак и стига чак до врата.
Започна главният филм, който се оказа научно популярна разходка из джунглите на Нова Гвинея - тема, бореща се за моето внимание в конкуренцията на "Мъхови образувания" и "Как живеят пингвините".
- Диваците - разказваше сънливо четецът, - чийто начин на живот не се е променил на йота от начина на живот на човека преди милиони години, убиват дива свиня и вечерта стъкват огън, около който преиграват ловната сцена в пантомима.
Пантомима? Ами да! Просветна ми! Това беше дупчицата в културната ми броня - ....когато изобщо не можах да разбера какво става в една няма постановка на Гоголевия "Шинел", и останах с убеждението, че съм гледал как 14 руснаци играят каланетика.
В края на краищата, рекох си, има ли по-елементарна форма на общуване от пантомимата?
Тъй като не можах да предумам никоя дама да дойде с мен в краткия срок от само 6 седмици, предложих втория билет като бакшиш на Ларс, летаргичен немец, който от време на време ми измиваше прозорците и беше чувствителен колкото Берлинската стена. Отначало той помисли, че малкото оранжево картонче става за ядене, но когато му обясних, че е предназначено за пантомима - единственото зрелище освен огъня, което би могъл да разбере, - благодарността му към мен нямаше граници.
После мимът започна да подрежда невидима колекция от четвъртити предмети, явно тежички колкото целия комплект на "Енциклопедия Британика", които, подозирах, вадеше от кошницата си за пикник, макар че по начина, по който ги държеше, можеше да са и музикантите от Будапещенския струнен квартет, завързани и със запушена уста.
Тази вечер някаква вдовица, копие на лешояд, ме удари през кокалчетата на пръстите с лорнета си...после с майчина топлота ми обясни кротко и търпеливо - както се прави с ошашавен от шрапнел пехотинец...
..........................................................................................................................
Който обича мъдростта, е праведен, но който спи при кокошките, е орисан.
Хората със зло сърце вероятно знаят нещо.
Който не бъде покосен от меч или глад, ще умре от чума, така че защо да се бръснем?
Не ще и дума, че има нереален свят. Въпросът е близо ли е до центъра на града и в колко часа го затварят вечер?
Какво се крие зад тези преживявания? Или пред тях, да речем?........За щастие всички въпроси около окултните явления получават отговор в книгата "Ууу!", която скоро ще излезе от печат.
По природа духовете са пакостливи, което британският мистик А.Ф. Чайлд обяснява с изострения им комплекс за малоценност, породен от това, че вече не са сред живите.
- Виж сега, съпругата ми е страхотна, уверявам те. Но за нищо на света няма да седне да си хортува с мен за Езра Паунд, нито пък за Елиът. Не знаех това преди да се оженим. А ми трябва жена, която да стимулира мисловната ми дейност. Готов съм да си плащам за такава услуга.
Тия наистина отгатваха и най-съкровените фантазии на мъжа. Дълга права коса, кожена чанта, сребърни обици, никакъв грим.
Там обаче не предлагаха само интелектуални удоволствия, а и емоционални. Оказа се, че за 50д можеш "да общуваш, без да установяваш близост"...За 150 можеш да слушаш УКВ станция с 2 близначки. Ако удвоиш цената, мършава еврейка с тъмна коса ще те замъкне в Музея на модерното изкуство...Няма по-велик град от Ню Йорк.
..........................................................................................................................
О'Шон бил направо вбесен от Троянската война. той не можел да повярва, че е възможно една армия да е толкова глупава, че да приеме дар от противника си. Още повече че като доближили дървения кон, троянците доловили отвътре кикот.
На смъртния си одър Бриджит, майката на О'Шон, помолила сина си да се откаже от поезията и да стане продавач на прахосмукачки. О'Шон не могъл да обещае подобно нещо и страдал от угризения на съвестта ди края на живота си.