Политическата свобода — това е само идея. Тя никога не
е факт.
Идеята за свобода е невъзможна за реализиране, защото
никой не знае как да я използва с умереност. Достатъчно е да дадете на един
народ самоуправление за известно време, за да го превърнете в дезорганизирана
тълпа.
Хората от тълпата, от масите, водени само от дребни
страсти, незначителни вярвания, навици и обичаи, традиции и сантиментални
теории, много лесно стават плячка на партийни разногласия, които спъват каквито
и да са споразумения.
Политиката няма нищо общо с морала.
Само който е трениран от детство да бъде независим
може да има познание върху способите, чрез които могат да се изработят
основните политически принципи на управление.
В момента, в който тълпата сграбчи свободата в свои
ръце, тя бързо я превръща в анархия, която сама по себе си е най-голямата
степен на варварство.
Не разбират ли те, че в природата няма равенство, няма
свобода, че самата Природа е създала неравенството между хората в умствено
отношение, в характерите, във възможностите им така, както е наложила тотално
своя Основен закон — Силата?
Гладът поражда правото на капитала да управлява
работника по-сигурно, отколкото правото, дадено на аристокрацията от законната
власт на царете, кралете или князете.
Една икономическа криза обикновено довежда индустрията
до пълен застой, създавайки социални противоречия и омраза.
Думата свобода кара човешките същества де се борят
срещу всякакъв вид сила, срещу всеки вид власт, дори срещу Бога и законите на
Природата.
Нищо не е по-опасно от личната инициатива, ако зад нея
стоят гении. Една гениална инициатива може да направи повече, отколкото може да
бъде направено от милиони хора, повечето от които за нищо не стават.
Желанието за разкош поглъща всичко.
Ние ще подведем работниците към анархия и пиянство и
ще изчистим от лицето на земята всички образовани сили на гоя.
Главният фактор за успех в политиката е тайната и
тайните начинания. Думите не трябва да съвпадат с делата и с действията на
дипломацията.
Това, което трябва да имаме като социални категории
във всички държави по света (с изключение на нашата), е: пролетарска маса,
няколко милионера, полиция и войска.
Нашето управление ще изглежда външно като патриархално
бащинско покровителство. Народът ще бъде доволен от това, че ние сме
урегулирали всичко в неговия живот, точно както се прави от умни родители,
които желаят да приучат децата си към задължение и подчинение.
От многовековен опит знаем, че хората живеят и се
направляват от идеи, както и че тези идеи се приемат от тях само с помощта на
възпитанието и просветата, които ги налагат чрез най-различни методи.
Всеки вид заем доказва нестабилността на държавата.
Заемите тежат като Дамоклов меч над вратовете на владетелите, които, вместо да
вземат от поданиците си вътрешен заем, идват и молят с отворени ръце нашите
банкери. Международните заеми са като пиявици, които е невъзможно да се
премахнат от тялото на държавата, докато не паднат сами или тя не ги изхвърли.
Но държавите на гоя не ги изхвърлят. Те продължават да си слагат все повече и
повече пиявици, и неминуемо ще изчезнат като държави, съсипани от доброволно
кръвопускане.
Без определен план е невъзможно да се управлява.
Неопределеният път и неопределените възможности водят само към гибел, дори да
си герой или полубог.
Безработицата е най-голямата опасност за управлението
ни. Ние ще възстановим дребнозанаятчийската продукция, което означава, че тя ще
минира частния капитал на крупните производители. Това е необходимо, защото
занаятчиите много често застават заедно с тълпата срещу управлението. Хората от
дребното занаятчийство не знаят що е безработица и това ги свързва тясно със
съществуващия ред и те приемат непредубедено твърдостта на създателя на реда.
Сладострастието и сексуалността по-добре от всичко
друго дезорганизират способностите на разума, замъгляват яснотата на
възгледите, разстройват мислите, и всичко това тласка човека към животински
прояви и действия.
