Хегел
предлага обща концепция за понятието като логическата единица, от която и върху
която се изграждат традиционно логическите форми. Тъкмо така той намира
обединителен елемент между трите класически логически форми: понятието,
съждението и умозаключението. Хегел въвежда логическа структура, която се
следва от много логици след него в построяването на традиционната логика:
понятието е най-простата, най-основната логическа единица, чрез собственото й
взаимоотнасяне се получава, на първо място, -
съждението: "понятието се раздвоява" и поставя себе си като
"отрицателното или като другото на самото себе си", в
"диалектическото движение" на съждението чрез участващите в него понятия
се получава умозаключението, което е "станало напълно поставено понятие,
тъй като в умозаключението са поставени както моментите на понятието, като
самостоятелни крайни термини, така и тяхното опосредстване"
...............................................
В
реализацията на своята разработка Хегел включва и още един важен момент:
"способността" на логическите форми "да се разлагат и да
преминават в своето противоположно"
..................................................
Хегел
отхвърля срещащите се "в обикновената трактовка на логиката"
"най-различни подразделения и видове понятия" (Хегел 1967: 58) и
извежда собствените "логически определения на понятието" (Хегел 1967:
59), чрез които то да се постави, да се обхване и напълно да се определи:
"всеобщност, особеност и единичност са трите определени понятия"
(Хегел 1967: 58). На първо място Хегел разглежда "общото понятие", то
се характеризира с "определението на всеобщността" (Хегел 1967: 42).
В класическата логика определението на общото понятие се дава основно чрез
количествени характеристики: "общи понятия се наричат тези понятия, които
се отнасят до цял клас предмети и явления. Те обхващат в себе си, в своя обем
група или клас от еднородни предмети."
..............................................
Хегел
обосновава "особеното понятие", като "собственият иманентен
момент на общото".....въвежда "вида" като логическа
характеристика на особеното понятие, но той я обосновава като
"видовете", на които родът се разлага докрай: "родът е
непроменен в своите видове; видовете са различни не от общото, а само един
спрямо друг"........Видът е логически възможен само в пълната съвкупност
на всичките видове, които изпълват и разпределят докрай рода, всеобщността на
понятието: "особеното не само съдържа общото, но и го представя чрез
своята определеност, дотолкова общото съставлява сфера, която особеното трябва
да изчерпи"
.............................
Хегел
обосновава "единичността" като "определеността, която се отнася
към самата себе си"....характеризира единичността като "дълбочината,
в която понятието схваща самото себе си и е поставено като понятие"
...........................
"Съдържанието
на дадено понятие се разкрива в отношението му с останалите. Няма според Хегел
изобщо общо, то винаги е дадено с една или друга особеност, т.е. то винаги
изразява особеното. Също няма чисто особено, то винаги съдържа нещо общо. Няма
изобщо единично, то винаги съдържа общо и особено." (Бънков 1977: 142). За
своето формиране и съдържателно реализиране понятието оперира с цялата
територия на мисленето и то чрез свои определени логически техники на добиване на
своите граници и своята собствена определеност, така понятието наистина
демонстрира себе си като универсална логическа форма, която обобщава и
операционализира спрямо определено логическо съдържание и обем цялостния обхват
на мисленето.