В културите с висок контекст, каквато е японската, „се
вербализира само част от съобщението, а останалата част или присъства в
конкретния физически контекст, или се предава чрез конвенционални за дадената
култура невербални кодове". По-нататък се твърди, че „японците високо
ценят неизказаните чувства и разглеждат като вулгаризиране тяхното вербално
изразяване". Естествено се налага изводът, че японският читател е
подготвен за естетиката на хайку, в основата на която е неизговореното, докато
западният читател трудно се ориентира в този жанр без специална подготовка.
Безспорно, прозренията за съществуване на един друг
свят, освен достъпния за сетивата, не са чужди за гениалните западни умове,
независимо от различните пътища на развитие. Докато Изтокът остава по-близо до
истинската Реалност, често съзнателно потискайки интелекта чрез специални
духовни практики, Западът тръгва по пътя на бързо развиване на интелекта, което
води до разцвет на науката и технологиите. Съвременният свят възстановява
равновесието с интензивно движещи се потоци в двете посоки, за да се затвори съвършеният
кръг на хармонията.