За М. Кастелс именно „мрежовото общество" е база
за формирането на глобалното модерно общество, както и начин дилеберативната
демокрация да може да стане достъпна теза в политическото пространство. По този
начин именно мрежовото общество ще е следващият стадий в общественото ни
развитие, след информационното общество на 80 - те / 90 - те год. на ХХ - ти
век. Той смята, че технологиите не са
достатъчни, за да дефинират модерното общество. Културните, икономическите и
политическите фактори, свързани помежду си са именно тези, които образуват
мрежовото общество, те са и тези, които го дефинират. За да се достигне до
него, то трябва да бъде подготвено от информационното, с помощта на по-бързия и
лесен достъп до информация, в каквато и да е посока и насока, което при всички
случаи променя живота на обществата, който става по-свободен, по-лесен и
по-синхронизиран. М. Кастелс пише: „През последната четвърт на двадесети век в
световен мащаб възникна един нов тип икономика, която аз наричам информационна,
глобална и мрежова с цел да разкрия нейните основни отличителни характеристики,
както и да подчертая тяхното взаимно преплитане. Тя е информационна, защото
производителността и конкурентоспособността на нейните единици или стопански
субекти (било то фирми, региони или държави) зависят в основна степен от
тяхната способност да генерират, обработват и прилагат ефективно базираната на
познанието информация. Икономиката е глобална, защото ключовите дейности на
производството, потреблението и стокооборота, както и техните компоненти
(капитал, труд, суровини и материали, управление, информация, технология,
пазари) са организирани в глобален мащаб. Тя е мрежова, защото при новите
исторически условия генерирането на производителността и осъществяването на
конкуренцията става посредством и в една глобална мрежа на взаимодействие между
бизнес мрежите. Тази нова икономика
възниква през последната четвърт на двадесети век, защото революцията на
информационните технологии осигурява необходимата материална база за нейното изграждане."
(Кастелс 2004: 82)Информационното общество посредством процесите на преработка
и преобразуване на информацията оказва влияние върху всички форми на човешката
жизнедейност и прави възможни установяването на неопределен и неограничен брой връзки
между различните сфери, както и между сегментите в различните дейности.
Възникват мрежово и дълбоко взаимозависими икономическа, политическа, социална,
културна и всякакъв вид системи, които с все по-голям успех прилагат и ще
прилагат постиженията и напредъка в областта на технологиите, познанието и
управлението за целите на самата технология, познание и управление.
...предположението, че среда като интернет е демократична сама по себе си е
малко погрешно. Логично е, че сами по себе си технологията не може да бъде
свободна стойност, но сами по себе си предопределя посоки, структури и начини
за управление, които биха могли да съдействат за съзнателно свободно мислене -
т. е. цифровата среда да служи като платформа на делиберативната дигитална
демокрация.
Днес близо вече 20 - ет год. от началото на новия век
и след масовото спуквне на „Интернет балона", сме свидетели на всевъзможни
популярни Web перспективи (виж. O "Reilly 2004). Свидетели сме на рязкото
покачване на участието в и използването на Интернет чрез и от креативни
потребители, които произвеждат и проецират неговото съдържание. Все още обаче
остава очакването, че тепърва ще бъде генерирано от потребителите на
виртуалната мрежа, желанието като съучастващи виртуални граждани да допринесат
повече за разработването на всевъзможни политики: с онлайн петиции, уеб блогове
и сайтове, социални мрежи, гражданска виртуална журналистика, обучение и т. н.
Някои наблюдатели дори говорят за „състояние, генерирано от
потребителите", т. е. за създаването на „мета рационален разум",
който да бъде плод на зароденото и развиващо се делиберативно демократично
виртуално гражданско общество, което постоянно да актуализира-генерира
„мета-разумната същност" (виж. Leadbeater and Cottam 2008), (виж.
Frisssen, 2008), (виж. Paparachissi, 2009).
Както виждаме, истинската идея за делиберативната
дигитална демокрация като цяло е много стара. Тази идея не е толкова насочена
към дигиталността като такава - технологиите в случая служат като среда, която
да даде възможност, този вид „мета" или „повече" демокрация
делиберативната, да се реализира. Тя е идея за това, че демокрацията е преди
всичко дебат преминаващ в диалог и че демокрацията не би трябвало да бъде
налагана, контролирана, а самата тя да се проецира от нас хората, така че да бъде
самодостатъчна, подобно на автопилота в самолет - компютъризирана машина, която
управлява самолета по възможно най-правилния начин, като пилотът би трябвало да
се намеси в управлението на машината само в кризисна ситуация, както и не кара
пътниците, да мислят по въпроса, дали самолетът трябва да свие на ляво или на
дясно.
По същия
начин делиберативната дигитална демокрация води държавата към възможно
най-доброто оптимално развитие, без да се допитва в ненужни случаи до хората,
които нямат мнение по този или онзи въпрос. Тоест това е триумф на разума върху
популизма, дори би могло да се каже, че е триумф на разума върху самия опит на
обществото за демокрация. Нещо повече, това е триумф на изкуствения разум върху
естествения. В редица случаи напоследък става ясно, че изкуственият разум има
превес над естествения разум, който е много зареден с психологически емоции, и
именно на това залага популизмът.
Голямата
трагедия на демокрациите ни днес е, че те зависят твърде много от популизма и
това, което би могло да помогне на хората да развиват своите демокрации по един
много по-непопулистки, по-свободен начин е чрез делиберативната демокрация,
както и чрез нейната дигитална форма - т. е. съучастието в свободното
рационално общуване, обсъждане и дебатиране по въпросите и проблемите на
демократичния граждански процес във виртуалното пространство.
Възникват
множество въпроси: Какви ще бъдат тези компютри, които ще ни управляват и в
крайна сметка, кой стои зад тях? Това дибелеративно дигитално управление до
какви конфликти ще доведе в реалността? Ще има ли конфликтна точка, в която да
се срещнат и изчистят различията между дигиталната и реалната демокрация, които
все пак не са напълна делиберативна основа, дори би могло да се каже, че за
съжаление делиберативността все още е много пожелателна за демократичния
процес, в повечето т. нар. „либерално-демократични общества"?
Някога Уинстън Чърчил беше казал, че: „.Казано е, че
демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра. (It
has been said that democracy is the worst form of government except all the
others that have been tried.) ", това е истина със стара дата, когато У.
Чърчил го е казал през 1947 г. не сме имали такива компютри, каквито имаме в
момента, не сме имали технологийте които притежаваме сега, а идеята за
изкуствения интелект е била теза само във фантастичните романи. Но от дните на
У. Чърчил е останала и друга негова мисъл: „Империите на бъдещето са империи на
разума. (The empires of the future are the empires of the mind.)". Тоест
принципната разлика от днес, с всичко, което е било вчера е, че имаме такива
възможности, с които преди това наше си човечеството никога не е разполагало.
Това е знак, че трябва да се замислим за хилядите възможности, които ще имаме
утре - защото най-важното вече е направено - поставени са основите на
виртуалното пространстнво.
Поражда се уместният въпрос, дали делиберативната
форма на дигитална и реална демокрация, няма да обезсмисли съществуването на
правителства, на международните и
неправителствени организации? Отговорът е в положителна посока, макар
все още подобен отговор от гледна точка на днешния ден, да звучи като утопична
идея или футористична предпоставка.
Да ще ги обезсмисли, но хората умишлено са ги създали
тези форми на контрол и управление, защото не са намирали друг начин да
ограничават, да контролират и да влияят над самите себе си. Чрез
делиберантивната форма на дигитална демокрация, хората биха могли, да се
посветят на много по напредничави идеи като: усвояването на космоса или опознаването
на океанските дъна - или да се научим като хора да мислим предимно за
истинските неща около нас, и вътре в нас, а не за политика, и за конфликтите,
които поражда реалността ни с недалновидните политико-икономически решения
вземани от управляващите държавите ни политици. Решения, които непосредствено
се отразяват на социалното ни битие и бъдеще. Човечеството има много сериозни
въпроси за разрешаване, на които би могло да посвети своя интелект, а не на
това, кой точни ни управлява - както напр. когато летим на самолет, в повечето
случаи изобщо не помним, какво е било името на пилота, който го е управлявал,
макар той в началото на полета ни, да ни се е представил и да ни е пожелал:
„Приятен полет!". Така и ние трябва да мечтаем, да живеем в държави, в
които да не ни се налага, да знаем и помним името на нашия президент или
министър председател, по същия начин, по който не помним или не знаем името на
пилота на нашия самолет. В повечето случаи научаваме и се интересуваме от името
на пилота на нашия самолет, само когато самолетът е катастрофирал, и то в
случай, че ние сме останали живи.