Противопоставяйки се на дарвинистката интерпретация на
еволюцията, Ортега твърди, че човекът не дължи родовото си съществуване на
приспособимост към средата, обратно - човекът е великият Неприспособим, който
никъде не намира нужната му среда и затова си я произвежда.
Онова, което със сигурност знаем, е, че останалите
животни не са способни да преодолеят сами по себе си природата като свое
условие, с изключение на някои конкретни случаи и с ограничен лимит. Човекът,
обратно, е редуцирал природата до минимум в своя живот - наистина, до минимум с
фундаментално значение, без който не би било възможно до поддържа своя живот,
но до краен минимум, който до голяма степен не предполага воля от наша страна
/напр. кръвообращението, функционирането на органите и т.н./, както и в малка
степен, както е при съзнателната дейност като ядене, пиене и т.н.
Както пише Хавиер Ечевериа, „техниката конституира
човешкото битие, защото трансформира обстоятелствата и в края на краищата и
Аза" (Echeveria, 2000: 19).
... истината е, че днес човекът никъде не се среща със
самия себе си, т.е. със своята същност"(Heidegger 1994: 29).
Страхът от технологията е толкова абсурден, колкото и
страхът от любовта, тъй като в някои случаи и тя ни е донасяла злини.