Представата
за обективната наука, или за обективното научно знание, е здраво заседнала в
съзнанието на европееца. Схващането, че науката е източник на обективно знание,
вероятно е една от най-важните ценностни нагласи, на които нашата, западната, цивилизация
(в термините на Самюел Хънтингтън) дължи своята водеща позиция в света. В
миналото тази представа несъмнено е изиграла решителна роля за откъсване на
науката от религията и религиозните догми, както и за преодоляване на
най-упоритата пречка за нейното развитие - господствалия със столетия авторитет
на антични философи и учени като Аристотел и Птоломей. Идеята, че може да има
знание обективно, т.е. неосветено от свещените текстове, нито от авторитета на
възприета и наложена доктрина, заедно с втората идея - че водач и източник при
търсенето на подобно знание трябва да бъде опитът - е всъщност онова, което
завинаги съкрушава религиозните и авторитарните доминанти в науката и
образованието и отваря вратата на освободения човешки ум за приключения в една
нова вселена на предизвикателства.