Пунктът, по който римската конституция превъзхожда
другите, най-забележимо е според мен в отношението към религията. Според мен
римляните са успели да изковат основното звено в социалния си ред от нещо,
което останалият свят презира — имам предвид от суеверието. Като драматизират
театрално своето суеверие и го въвеждат в личния, както и в обществения живот,
римляните не са се спрели пред нищо. За много наблюдатели това е необикновено.
Според мен обаче римляните са го направили с поглед към масите. Ако беше възможно
да имаш електорат само от мъдреци, тези фокуси сигурно щяха да бъдат излишни.
Но тъй като масите са винаги нестабилни и винаги изпълнени с незаконни страсти,
нерационални настроения и буйна ярост, не остава нищо друго, освен да се
контролират чрез „страха от неизвестното“ и друго подобно комедиантство.
Предполагам, това е причината нашите предци да внесат в масите теологични
вярвания и представи за ада, които вече са традиционни. Предполагам също, че
вършейки това, нашите предшественици не са действали на слука, а са знаели
какво искат. Може да бъде по-уместно да се обвиняват нашите съвременници за
липса на усет и бягство от отговорност, защото се опитват да премахнат
религията, както ги виждаме да вършат.