Масовите убийства, мъченията, изнасилванията и
бруталното пропъждане на цивилното населението от домовете са следствие от
взаимно подклаждане на омраза между общностите. За мишени служат основните
символи и артефакта на враждебната култура. Сърбите системно рушат джамии и
францискански манастири, а хърватите взривяват православни манастири. Особено
уязвими са такива хранилища на културата, като музеите и библиотеките:
синхалските сили за сигурност изгориха библиотеката в Яфна, унищожавайки
„уникални литературни и исторически документи“, свързани с тамилската култура,
сръбски терористи обстрелваха и разрушиха националния музей в Сараево. Сърбите
осъществиха етническо прочистване на босненския град Зворник, прогонвайки 40
000 мюсюлмани, и поставиха кръст на мястото на взривената от тях османска кула,
която от своя страна е била изградена на мястото на православна църква, срината
от турците през 1463 г.*15 Във войните между културите губещата е културата.
..................................................................................................................
..................................................................................................................
„Ислямът има кървави граници.“
„Защо избиваме деца?“, пита сръбски боец през 1992 г.
и си отговаря: „Защото един хубав ден те ще пораснат и ще трябва тогава да ги
убиваме.“
Първо, съществува съгласие по въпроса, че ислямът
поначало е войнствена религия и прославя воинските добродетели. Ислямът се
заражда сред „воюващи бедуински но-мадски племена“ и това „заченато в насилие
съществуване е заложено в основите на исляма. Мохамед е запомнен като
непоколебим боец и умел военачалник“*35. (Никой не би казал това за Христос или
за Буда.) Известно е, че ислямската доктрина призовава към война срещу
неверниците, но когато първоначалната експанзия затихва, мюсюлманските групи, в
противоречие с доктрината, започват да се сражават помежду си.