Отношенията между исляма и християнството, както
православното, така и западното, често са били бурни. Всяка от страните е
олицетворявала другостта за своя контрапункт.
Причините за този продължителен конфликт не се коренят
в преходни явления, като например християнските страсти през XII в. или
ислямския фундаментализъм от XX в. Те се дължат на характера на двете религии и
на цивилизациите, основани върху тези религии. От една страна, конфликтът е
следствие от различията, особено между мюсюлманското схващане за исляма като
начин на живот, надхвърлящ и обединяващ религия и политика, и
западнохристиянското разбиране за разделените сфери на властване на Бог и на
кесар. Конфликтът се дължи обаче и на сходствата между тях. И двете религии са
монотеистични, като за разлика от полите-истичните религии те не могат лесно да
асимилират други божества и виждат света през дуалистичната схема „ние-те“. И двете
религии са универсалистки, претендирайки, че са но-сители на единствената
истинна вяра, към която трябва да се приобщят всички хора. И двете религии са
мисионерски, водени от убеждението, че техните привърженици имат задължението
да обръщат невярващите в единствената истинна вяра.
Степента на насилственост на конфликтите в историята
се влияе от демографския растеж и спад, от икономическото развитие, от
техническия прогрес и от степента на религиозна ангажираност.
засилените контакти между мюсюлмани и хора от Запада,
както и смесването между тях, стимулира във всяка от двете цивилизации ново
чувство за идентичност и за това колко много се отличава тя от идентичността на
другия. Освен това взаимодействието и смесването изострят различията относно
правата на членовете на една цивилизация в страна, доминирана от представители
на друга цивилизация.
Те схващат западната култура като материалистична,
корумпирана, упадъчна и неморална. Освен това те я намират за съблазнителна и
поради това наблягат още повече на нуждата да се отхвърли влиянието й върху
техния начин на живот. Мюсюлманите атакуват Запада не заради придържането му
към несъвършена и погрешна религия, която, така или иначе, е „книжна религия“,
а заради непридържането му към каквато и да било религия. В очите на
мюсюлманите светският характер на западната цивилизация, нейната нерелигиозност
и следователно нейната аморалност са по-големи злини, отколкото самото западно
християнство, което ги е създало.
При цивилизационните конфликти, за разлика от
идеологическите, родствениците се държат един за друг. Основният проблем за
Запада не е ислямският фундаментализъм. Той е ислямът, една различна
цивилизация, чието население е убедено в превъзходството на своята култура и е
обхванато от мания за малоценността на своята мощ. Проблемът за исляма не е ЦРУ
или Министерството на отбраната на САЩ. Той е Западът, една различна
цивилизация, чието население е убедено в универсалността на своята култура и
вярва, че неговата доминираща, макар и западаща мощ му вменява в дълг да
разпространява западната култура в целия свят.