С Боромир се чувствам Атина.
Прощавам му преди да е съгрешил.
Защото е Spiderman.
Пред мен все още не е грешил.
Като всеки супергерой, той се събужда с идеи, а в хода на деня генерира следващи и следващи...Низ от скали, кал, мрак, докосване на морски дракони, търсене на обживяни котви в студените 20м на Маслен нос, нощно преследване на елени в елфическата гора на Беглигташ...
Срещнахме се случайно на Церовските скали. После случайно влезохме заедно в една важна пещера - Колкина. Трета случайност ни сблъска в терминала на път да се гмурнем в Червено море.След колоритния свят на Немо, потъналите кораби и разходка в пустинята с ATW, прегърнахме по една камила, изпихме по един сок от захарна тръстика и се отдадохме на лилавата тъга по неизбежния край на поредното приключение.
Предстояха следващи авантюри. просто трябваше да ги програмираме.
В съвременния свят на пунт и пластика, красиви думи без покритие, това случайно познанство надмина моите очаквания, направо ме галванизира.. Всеки път си мисля, че съм в най-яката магия. Явно съм на правилното място.
