Както е известно през 1616 г. Галилей отива в Рим, за
да се опита да защити възгледите си. Той излага аргументите си пред
най-блестящия теолог на църквата по онова време кардинал Роберто Белармино, но
те биват отхвърлени. На Галилей е връчена забрана да защитава публично идеята,
че Земята се движи около Слънцето.
Днес ние вярваме, че благодарение на гения и смелостта
на хора като Галилей, науката е открила веднъж завинаги правилния метод, с
помощта на който, благодарение на систематичните усилия на учените, в едно
необозримо бъдеще всички тайни на този свят ще бъдат разкрити. В модерната
култура това е широко разпространена представа за начина, по който функционира
науката. Усвоили сме тази представа не толкова от учените, колкото от
философите на модерността.
Съвременни философи на науката като Томас Кун обаче ни
представят много по различна картина. В знаменитата си книга "Структурата
на научните революции" Кун убедително показва, че прогресът на научното
познание съвсем не е гарантиран и не винаги се дължи на строгото следване на
един общ метод. Според Кун прогресът или еволюцията на науката не се подчиняват
на някакъв алгоритъм и нямат цел. По-скоро науката се развива чрез революции и
по този начин тя се оказва много по-близо до изкуството или политиката,
отколкото сме предполагали.
От тази гледна точка Галилей предлага нова научна
парадигма, която изисква и нови критерии за оценка. Днес ние с лекота
преценяваме действията на Белармино като нерационални, защото сме наследници на
Галилей и неговите последователи, които всъщност изобретяват модерната идея за
рационалното, както отбелязва Рорти. Тази наша оценка е обаче нерелевантна за
доминиращата в началото на 17 век парадигма, в която Белармино мисли и
преценява работата на Галилей. Струва си да уточним, че Белармино не отхвърля
напълно хелиоцентризма, но го мисли като приложим в определени частни
практически сфери, като навигацията например, където би могъл да даде добри
резултати. Това е недвусмислено доказателство, че Белармино много добре е
разбирал аргументите на Галилей. Той не смята обаче, че има някакви сериозни
основания да се съмнява в надеждността и съвършенството на свидетелството на
Светото писание. Нещо съвсем разбираемо за неговите съвременници и неразбираемо
за нас. Защото съмненията ни в надеждността на свидетелството на Светото
Писание, за това как е устроено звездното небе, се дължат на всички онези
събития в науката и културата, които се случват през столетията след Галилей.
От гледна точка на едно инструменталистко разбиране за
истината, каквото открихме у Кун, и което в най-изчистен вид ни предлага
неопрагматизма на Рорти, религията и науката не могат да бъдат разграничавани и
противопоставяни по оста вяра-знание, нерационално-рационално, илюзия-истина.
Ако си представим историята на нашата култура по подобие на историята на
науката, която Кун описва, можем да я видим като история на революционната
смяна на една доминираща парадигма с друга. В края на 17 в. и началото на 18 в.
се случва точно такава революционна смяна: теологическата картина на света се
сменя с научната. Тази смяна не е детерминирана от някакъв "исторически
закон". Тя е плод на усилията на множество хора, но и на множество
случайности. Науката измества теологията в обяснението на света не защото предлага
по-вярно описание на действителността, а защото нейните описания се превръщат в
по-успешен инструмент за решаване на определени проблеми, отколкото описанията
на теологията.
Както знаем от Кун, новата парадигма не зачерква
старата, а я превръща в частен случай, във валидна в определени граници. Факт
е, че теологията и религията не изчезват от нашата култура въпреки доминацията
на научната парадигма. Трудно можем да обясним това с фанатизма и догматизма на
вярващите. Сред вярващите днес има и много учени. Ако изходим от прагматисткото
разбиране за истината и познанието, можем да кажем, че религията продължава да
съществува, защото продължава да бъде истинна в известни граници, т.е нейното
описание на действителността продължава да бъде добър инструмент за решаване на
определени проблеми. Очевидно това не са вече проблемите, свързани с
предвиждането и контрола на събития в пространството и времето. Тези проблеми
днес решаваме с помощта на науката. Науката обаче не може да реши проблемите,
свързани със смисъла на нашето съществуване, не може да ни каже как да се
справяме със загубата на нашите близки, нито как да бъдем солидарни с другите.
За много хора и днес религията е средство за решаване на подобни проблеми. Като
инструменти за постигане на различни цели, религията и науката не са
несъвместими.