Поради този огромен брой функционално различни конфигурации на човешкия мозък няма двама души, дори сред отгледаните заедно еднояйчни близнаци, между които да има особено силна мозъчна прилика. Тези огромни числа може би обясняват и непредсказуемостта на човешкото поведение и онези моменти, в които с постъпките си успяваме да изненадаме дори себе си. Действително, изправени пред тези числа, странното е, че в човешкото поведение изобщо има някакви закономерности/46/.
Изследвани са 2 популации лабораторни плъхове - едните в скучна, оскъдна и еднообразна среда, а другите в разнообразна, оживена и богата. Втората група показала поразително нарастване на масата и плътността на мозъчната си кора със съпровождащи промени в химията на мозъка си. Нарастването е отчетено както при зрелите, така и при младите екземпляри/49/.
Някъде в джунглите на периода Креда се е появил организъм, който за първи път в историята на света е имал повече информация в мозъка, отколкото в гените си. Ако в сложните днешни времена се натъкнем на това ранно влечуго, то едва ли би ни впечатлило като особено интелигентно. Но неговият мозък е бил символичният повратен момент в историята на живота...Голяма част от историята на живота от Кредата насам може да бъде описна като постепенно надмощие на мозъка над гените/51/.
Ако ми кажат номер и просто си го повторя на ум, е твърде вероятно да го забравя или да объркам цифрите. Когато обаче го повторя на глас или го запиша, тогава го запомням добре. Това определено означава, че част от нашия мозък помни звуци и образи, но не и мисли/затова не помним добре сънищата/79/.
Докато ритуалът/R-complex/, емоцията/лимбична система/ и разсъдливостта/неокортекс/ са все важни аспекти на човешката природа, най-голямата и почти уникална човешка характеристика е способността ни да разсъждаваме и правим абстрактни асоциации. Любопитството и поривът да решаваме задачи са емоционалните отличителни белези на нашия вид; а най-характерно човешките дейности са математиката, науката, технологиите, музиката и изкуството/80/.
Може би по-добра метафора е разделянето на ума от Фройд на съзнателен, подсъзнателен/латентен, но може да бъде управляван/ и несъзнателен/потиснат или недостъпен...Поради невроанатомичните връзки между трите му компонента триединният мозък, подобно на каретата от "Федър", сам по себе си е метафора, която може да се окаже изключително полезна и задълбочена/в платоновия диалог Сократ оприличава човешката душа на карета с впрегнати 2 коня - бял и черен, които я теглят в различни посоки, докато кочияшът почти не ги контролира/80/.
Голяма част от онова, което считаме за човешко, е еволюирало много след появата на сечивата. Вероятно е по-коректно да възприемаме своята структура като резултат от културата, отколкото да считаме, че човеци, които са приличали анатомично на нас, постепенно са започнали да развиват култура/99/.
Защо разумът се е появил толкова късно?
- никога до тогава не е имало толкова масивен мозък;
- никога до тогава не е имало мозък с такова голямо съотношение спрямо телесната маса;
- никога до тогава не е имало мозък с определени функционални единици;
- никога до тогава не е имало мозък с толкова много неврални връзки и синапси/104/.
Изглежа, че човешкото съзнание има три основни състояния: будно, спящо и сънуващо...Би трябвало да има много сериозна причина да спим.
Човешките същества притежават способността да включват и изключват определени мозъчни вълни, например алфа ритмите, макар за тази цел да им е нужно малко обучение. Преминал такова обучение човек, който е свързан с електроенцефалограф и радиопредавател, по принцип би могъл да изпраща доста сложни съобщения под формата на нещо като морзов код от алфа вълни просто като си помисли за тях по правилния начин/128/.
143-4.148.155.157-8.176.182.198.208.215.226